Повечето изследователи приемат, че „ТРИАДИЦА“ е византийското име на гр. Средец или гръцка транскрипция на името Средец. Според други учени „ТРИАДИЦА“ е именувана на църквата, посветена на Агия Триада (Св. Троица). В християнската религия това е единната триличностна представа за Бога – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети дух. Известно е, че през VII – VI век преди Христа възниква Тракийският град Сердика – Сердонополис или „град на сердите”. По-късно в границите на Римската империя, при управлението на Марк Улпий Траян (98-117) градът процъфтява. През VI-началото на VII век, в резултат от Великото преселение на народите, по днешната земя на Триадица – Сердика се заселват славяни.
Когато византийският император Юстиниан Велики възстановява града той го кръщава с името Триадица. За първи път градът е включен в територията на България през 809 година, когато владетел е кан Крум (802/3-814). При кан Омуртаг (814-831) той получава и своето българско име – Средец, защото е в центъра, в средата на българската държава. И близа два века е важен политически, икономически, културен и военен център на Първото българско царство. В периода на византийското управление (1018-1194 г.) Средец (Триадица) не губи своето значение. След възстановяването на българската държава от края на XII до края на XIV век градът се разраства, обхващайки голяма част от днешната територия на район „Триадица”. През XIII век градът става значим средновековен духовен център за православието и тогава се ражда новото му име – София, споменато за първи път през 1376 година в документ на гр. Дубровник.
През 1382 година София е завладяна от османските нашественици и става център на най-голямата административна единица – Румелийското бейлербейство, т.е. център на европейската територия на Османската империя. На 04.01.1878 година София постига своето освобождение от Османската империя в резултат на руско-турската война. На 03 април 1879 година Учредителното събрание избира града за столица на Княжество България. Днес българската столица е тринадесетият по население град в Европейския съюз, а централният район със средновековното име „Триадица” е част от нейното модерно съвременно лице с население от близо 75 хиляди жители.
С Укази № 3398 и № 3399 от 11 декември 1987 г. на Държавния съвет на Народна република България се обнародват Закон за прекратяване мандата на окръжните, общинските и районните народни съвети и закон за създаване на общини в град София, считано от 28 февруари 1988 г. От бившия Благоевски Районен съвет се сформират три по-малки структурни единици – Триадица, Лозенец и Средец.
С Указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 г., публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега – Изгрев/, Лозенец, Триадица, Красна поляна, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Връбница, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево и Банкя.
Новосъздаденият Общински народен съвет Триадица е местен орган на държавната власт и народното самоуправление в общината. Съставът му се избира за срок от две години и половина. Той е юридическа личност и в рамките на своята компетентност приема решения, инструкции и правилници. Негов изпълнителен и разпоредителен орган е Изпълнителният комитет /ИК/ в състав: председател, заместник-председател, секретар и членове. На заседанията на ИК се поканват и присъстват и прокурори. ИК свиква сесии на ОбНС най-малко шест пъти в годината. Подготовката на сесиите се извършва от него в сътрудничество с постоянните комисии, народните съветници и обществените организации и при участието на специалисти и граждани. През месец март 1988 г. се провежда учредителна сесия на ОбНС Триадица, която избира Изпълнителен комитет с председател Максим Михайлов Кънев.
Общинският народен съвет избира постоянни комисии, които подпомагат дейността му и осигуряват участие на народните съветници и населението в работата на Съвета. Постоянните комисии са инициативни, изпълнителни и контролни органи на Съвета.
След изтичане срока на мандата на Общинския народен съвет до избирането на нови местни органи на държавната власт, функциите и правомощията се упражняват от Временен изпълнителен комитет /период от 1990-1991 година/ с председател Стоян Иванов Груйчев.
С Решение № 6 от заседанието на Столичния общински съвет на 20.11.1991 година, записано в Протокол № 2, общините в София получават статут на Териториални общински администрации към Столична община.
Териториална общинска администрация Триадица е юридическо лице и основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Тя се управлява от кметски наместник, който се назначава от Столична община и ръководи цялата изпълнителна дейност на администрацията. За Кметски наместник е назначен Николай Костов Вузев. Той назначава заместник кметски наместник и секретар, които да го подпомагат в организирането цялостната дейност на общинската администрация. Поради предсрочно освобождаване от длъжността за кметски наместник е назначен Костадин Наумов Лазаров.
С Указ 220 от 19.07.1995 г., публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 г. се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове, според който Столичната община се дели на райони и кметства в районите. С посочения закон в Столичната община се създават двадесет и четири района, един от които е район „Триадица”, а в чл.2, ал.2, т. 10 са определени и границите на района.
С обнародването на Закона за териториалното деление на Столична община и големите градове, и след проведените избори, за кмет на район „Триадица” е избран Стоян Иванов Груйчев.
След проведени избори през 1999 година за кмет на район „Триадица” е избран Емил Стефанов Милев, който на изборите през 2003 година е преизбран за втори мандат, като кмет на района, до 2007 година.
След изтичане срока на мандата на г-н Емил Милев и проведените местни избори, за кмет на район е избран Евтим Димитров Евтимов (2007-2011).
На основание чл. 21, ал.1, т.23, чл. 39а, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и във връзка с чл.4, ал.5 от Изборния кодекс, с решение № 5 от 14.11.2011 година на Столичен Общински Съвет за кмет на район „Триадица” е избран Стоян Николов Начев.
Поради предсрочно освобождаване от длъжността, с Решение № 171 от 28.03.2013 година на Столичен общински съвет за кмет на район „Триадица” е избран инж. Николай Стоянов Терзиев.
С решение 1210-МИ от 04.11.2019 г. на Общинската избирателна комисия за кмет на район „Триадица“ е избран Димитър Петров Божилов.
„Триадица” е централен столичен район, с обща площ от 9,8 кв. км., което представлява 2 % от територията на столицата. На север граничи с ул. „Позитано“; на юг – с Околовръстен път; на запад – с бул. „Христо Ботев“ – бул. „Прага“ – ул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ – бул. „България“; на изток – с бул. „Витоша“ – ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ – бул. „Черни връх“ – ул. „Арсеналски“ – ул. „Славище“ – ул. „Козяк“ – ул. „Сребърна” – бул. „Черни връх“ до Околовръстен път.
С Решение № 3 от заседанието на Районния съвет на 18.06.1996 година, записано в Протокол № 5, т.3 от дневния ред е утвърдена емблемата на район „Триадица”, съгласно предложения проект от главния художник на района г-жа Т. Маркова. Основният графичен елемент на емблемата е буквата „Т”, която оказва запомнящо се въздействие. Според хералдиката, в горната част присъства стилизиран знак на крепостна кула – което е символ за град, а дълговидната й форма е символ на столица. Вертикалният елемент – стилизация на колона – е символ за стабилитет и архитектоника, а трите ажурни канелюри в нея символизират трикорабна базилика, което трансферира към църквата „Св. София” – главен символ на града, даващ името му. Двете стилизирани маслинови фиданки оформящи страничните параметри на емблемата, са символ на мирно дълголетие. Основният графичен елемент, оформящ буквата „Т” е в тъмен син цвят (символ на потомствен аристократизъм) с виолетов оттенък (символизиращ църковна власт).
Свети Георги Победоносец е патрон на район „Триадица”. Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. Всяка година на 6 май – Гергьовден, деня на храбростта и Българската армия, в градинката пред главния вход на храма „Св.вмчк. Георги Победоносец” се изнася голям празничен концерт с участието на децата от учебните и детски заведения на територията на района.
Съгласно градоустройствения план на Столична община в района са обособени следните жилищни зони – жк. ”Гоце Делчев”, жк. ”Стрелбище”, жк. ”Иван Вазов” и централна градска част, кв. ”Манастирски ливади”, жк. ”Южен парк”, кв. ”Кръстова вада
II”. Жилищните комплекси „Иван Вазов“, „Стрелбище“ и „Гоце Делчев“ са едни от най-привлекателните в столицата.
Районът обхваща емблематични обекти като Национален дворец на културата, Съдебната палата, Плувен комплекс „Спартак“, Южен парк, , Национален музей „Земята и хората“, Национален музей за история на МВР, Музей за съвременно изкуство.
На територията се намират доста медицински заведения с национално значение: УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Военно-медицинската академия, Център по хигиена, МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД, СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ ЕАД, Детската педиатрия, УНМБАЛ „Св. Екатерина“, УАГБ „Майчин дом“, УБ „Лозенец”, Факултет по дентална медицина към Медицински университет, СБАЛББ „Св. София“ ЕАД и два Диагностично консултативни центъра (XIV и XXIX), които привличат в района ежедневно голям поток от хора.
На територията се намират четири читалища („Д-р Петър Берон“, „Димитър Динев“, “Иван Денкоглу”, „Светлина“), девет общински (20 ОУ “Тодор Минков”, 41 ОУ “Свети П.Евтимий”, 104 ОУ “Захари Стоянов, 126 ОУ “Петко Ю. Тодоров”, 22 СОУ “Георги С. Раковски”, 47 СОУ “Христо Данов”, 73 СОУ “Вл.Граматик”, 121 СОУ “Георги Измирлиев”, 2 АЕГ „Томас Джеферсън“) и три държавни (Национална гимназия по полиграфия и фотография, Национална гимназия по текстил и моден дизайн, Национална търговско- банкова гимназия) училища, осем детски заведения (ЦДГ 40 “Проф. Г. Ангушев”, ЦДГ 87 “Буката”, ЦДГ 129 “Приказен свят”, ЦДГ 167 “Малкият принц”, ОДЗ 2 “Звънче”, ОДЗ 7 “Детелина”, ОДЗ 43 “Талант”, ОДЗ 127 “Слънце”), две детски ясли (ДЯ 21 “Бон-бон”, ДЯ 35 “Вълшебство”), един стоматологичен център, галерия „Витоша“, църквата „Св. Георги Победоносец“ , в която първоначално са били положени мощите на Св. Иван Рилски и новоизграждащия се в Южен парк – III част храм „Св.Стефан“.
